вибродиагностика

   Вибрациите са основен показател, посредством който може да се характеризира текущото състоянието на въртящите се механизми в дадено оборудване.

  Посредством вибродиагностичният анализ могат да бъдат установени следните неизправности във въртящото се оборудване, които от своя страна са първоизточник на  вибрация :

• Дебаланс;
• Несъосност;
• Механично разхлабване;
• Неизправности в търкалящи и плъзгащи лагери;
• Неизправности в зъбри предавки;
• Неизправности в ремъчни и верижни предавки;
• Резонанс, преходни процеси и др.

  Вибродиагностичните  методи способстват за правилното определяне на неизправности в търкалящи и плъзгащи лагери, локализацията им както и етапът в който е съответната повреда с цел предприемане  на нужните действия по обезпечаване работата на оборудването. Посредством вибродиагностика се постига минимизиране на непланирани ремонтни дейности, непланирани спирания на производствени процеси и минимизиране на загубите от пропуснати ползи породени в следствие неработещото оборудване.

  Предимствата на съвременните методи и оборудване за виброконтрол са :

•     Извършва се по време на работният процес ( извършва се с преносимо обарудване)
•     Отпада необходимост от разглобяване на оборудването с цел диагностициране ;
•     Планиране на ремонтни дейности;
•     Дава се възможност за подробно архивиране и проследяване развитието на неизправността във времето и др.

    Виброконтролът от своя страна може да се разглежда като:

•     Еднократен виброконтрол:

     Еднократният виброконтрол дава добра оценка за моментното състояние на оборудването при правилно разчитане на спектралните данни. Недостатък на този вид виброконтрол е, че не дава информация за развитието на неизправностите във времето, както и за прогнозиране на ремонтните дейности в бъдеще времето.